Разлика между развод по взаимно съгласие и по исков ред

Прекратяването на брака може да бъде постигнато както чрез развод по исков ред, така и чрез развод по взаимно съгласие между съпрузите. Основната разлика между двата начина за прекратяване на брака е, че при развода по взаимно съгласие е налице предварително постигнато споразумение между страните по въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Развод по исков ред (чл.49, ал.1 от Семейния кодекс).

Когато е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, всеки от съпрузите може да предяви иск за развод. В хода на бракоразводното дело следва да се докажат всички обстоятелства, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите.
В този бракоразводен процес, съдът се произнася по въпроса за вината, ако някой от съпрузите поиска това. Ако никой от съпрузите не поиска това, с решението за прекратяване на брака, съдът не се произнася по въпроса за това, кой има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Задължително със съдебното решение за прекратяване на брака съдът определя местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище. В хода на производството за прекратяване на брака по исков ред също е възможно постигане на споразумение между съпрузите по всички или някои от изброените по-горе въпроси. Водещ принцип във всички случаи е най-добрата защита на интересите на децата.

Разводът по взаимно съгласие (чл.50 от Семейния кодекс).

За допускане на развод по взаимно съгласие е необходимо наличието на сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите за развод, както и постигане на споразумение между тях по въпросите, посочени в чл.51, ал.1 от Семейния кодекс, а именно за: местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок на страните за отстраняване на нередностите и ако те не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.

Със споразумението в хода на това производство страните могат да постигнат и съгласие относно разделянето на имоти и вещи, които са в режим на СИО (съпружеска имуществена общност) на двамата съпрузи. Така биха се избегнали бъдещи спорове относно имуществото и евентуални дела за съдебна делба.

В това производство не се издирват мотивите за прекратяване на брака и не се установява кой има вина за разтрогване на брака.

Решението на съда при развод по взаимно съгласие, с което се утвърждава постигнатото между страните споразумение, е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Преминаване на разводът по исков ред в развод по взаимно съгласие.

Ако в хода на делото за развод по исков ред, страните постигнат споразумение по всички въпроси по чл.51, ал.1 от Семейния кодекс (относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име), съдът прекратява делото за развод по исков ред и се преминава към развод по взаимно съгласие.

Въпроси на споразумението между страните по чл.51, ал.1 от Семейния кодекс.

С това споразумение страните задължително следва да постигнат съгласие по въпросите относно:
1.местоживеенето на децата
Децата следва да живеят при родителя, на когото страните се споразумеят да бъде предоставено упражняването на родителските права.
2.упражняването на родителските права
Страните задължително следва да се споразумеят кой от тях ще поеме основно грижите по отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца.
3.личните отношения и издръжката на децата
Родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не е лишен от родителски права и има право на лични контакти с децата си. Режимът на лични отношения се определя като се конкретизира времето, което другият родител ще прекарва с децата си – по дни и часове седмично, месечно, по време на ваканциите на децата, отпуските на родителя и пр.
4.ползването на семейното жилище
Обикновено право да ползва семейното жилище има съпругът, на когото се предоставя упражняването на родителските права върху непълнолетните деца. Ако съпрузите притежават повече от едно жилище, няма пречка те да определят, че децата ще живеят в подходящо за тях жилище.
5.издръжката между съпрузите и фамилното име на съпруга, приел името на другия съпруг при сключването на брака
Въпросът за издръжката се урежда в споразумението като се посочва дали някой от съпрузите желае издръжка от своя бивш съпруг и в какъв размер. Ако страните нямат претенции за издръжка един към друг, това се заявява в споразумението. Съпрузите следва да постигнат съгласие и по въпроса съпругът, приел името на другия съпруг, запазва ли го след прекратяване на брака или ще носи предбрачното си фамилно име.

Присъствие на страните при разглеждане на делото за развод от съда.

Производството за развод по взаимно съгласие започва с обща молба на съпрузите, подадена до районния съд по постоянния адрес на един от тях по избор на страните.
При развод по исков ред в първото заседание по разглеждане на делото страните трябва да се явят лично, а при неявяване на ищеца без уважителни причини, делото се прекратява.
При развод по взаимно съгласие, присъствието и на двамата съпрузи в съдебната зала е задължително, тъй като следва да заявят съгласието си. Не се допуска съгласието да се изрази чрез нотариално заверена декларация или от адвоката на неприсъстващия.

Присъствие на страните при разглеждане на делото за развод от съда.

Производството за развод по взаимно съгласие започва с обща молба на съпрузите, подадена до районния съд по постоянния адрес на един от тях по избор на страните.
При развод по исков ред в първото заседание по разглеждане на делото страните трябва да се явят лично, а при неявяване на ищеца без уважителни причини, делото се прекратява.
При развод по взаимно съгласие, присъствието и на двамата съпрузи в съдебната зала е задължително, тъй като следва да заявят съгласието си. Не се дДържавни такси и разноски по делата за развод.
При образуване на дело за развод се дължи държавна такса – 25лв.; при решаване на делото по исков ред – до 50лв., а при допускане на развод по взаимно съгласие – 40лв.
При постигнато споразумение между страните относно техни имуществени отношения се дължи държавна такса – по 2% върху стойността на всеки дял. Страната, която е осъдена да заплаща издръжка на децата или на другия съпруг, дължи държавна такса – 2% върху размера на издръжката за три години.
При развод по исков ред с установяване на вината, виновният съпруг дължи на невиновния заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за водене на делото, както и други разноски по делото, направени от невиновния съпруг (за експертизи, призоваване, възнаграждения на свидетели и пр.)
опуска съгласието да се изрази чрез нотариално заверена декларация или от адвоката на неприсъстващия.

Особени случаи на развод.

Когато единият от съпрузите е чужденец, правилата за допускане на развода се определят от нормите на международното частно право – приложими са регламенти 2201/2003 – Брюксел IIa, 1259/2010 – Рим III, както и Кодексът на международното частно право.