Адв. Велина Димова

ТРУДОВО ПРАВО

КОНСУЛТАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИ
Адвокат Димова работи в областта на трудовото право и предлага консултации на работодатели и абонаментно правно обслужване по трудовоправни въпроси, спазване на здравословни и безопасни условия на труд и по прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Консултации и съдействие по въпроси на Трудовото право свързани с:
• възникване, съществуване и прекратяване на трудовото правоотношение;
• реализиране на дисциплинарната и имуществената отговорност на работници или служители;
• Всички видове обезщетения;
• Подготовка на други документи – вътрешни правила за работната заплата, правилници за вътрешен трудов ред, документи във връзка с работното време, почивки и отпуски, както и по спазване на здравословни и безопасни условия на труд и т.н.
• Трудоустрояване на лица с намалена работоспособност;

ЗАЩИТА НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

За работници и служители предлагам консултации и съдействие за защита на правата и интересите им по въпроси свързани с уволнения, неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и други трудови спорове.

Когато трудовото правоотношение бъде прекратено работникът или служителят има право да оспори законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска уволнението да бъде признато за незаконно и да иска неговата отмяна.
До предявяването на иск от работника или служителя пред съда, работодателят може сам да отмени заповедта за уволнение, но на практика това се случва много рядко.
Важно е знаете, че иска за оспорване на заповедта и отмяна на незаконното уволнение се предявява в срок от 2 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до съответния районен съд.
Не се дължи заплащането на държавни такси по трудови дела и същите се разглеждат по реда на т.нар. бързо производство.
Ответник по иска за отмяна на незаконно уволнение е работодателят. Тежестта за доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи върху работодателя.
Освен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работникът или служителят има право на още два иска, свързани с уволнението. Тези искове са: за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Тези иска са отделни и поради това, те трябва да бъдат предявени изрично с исковата молба.
Иск за обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконно уволнение. Това е иск за вредите и загубите, които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в брутното му трудово възнаграждение за времето, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако работника или служителя е започнал работа обезщетението е в размер на разликата между предишното и новото брутно трудово възнаграждение.
При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа, той може да я заеме, ако в 2- седмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Това е право на работника и не задължава работника или служителя да се върне и заеме предишната работа.
Когато уволнението бъде признато за незаконно, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. Вписването се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ – от инспекцията по труда.

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА

За вреди от трудова злополука в Кодекса на труда е уредена имуществената отговорност на работодателя.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Съгласно чл.200, ал.2 от КТ, работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каква и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Съгласно чл.55, ал.1 от КСО определя, че трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Съгласно чл.55, ал.2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурено по чл.4, ал. 1 и 2 КСО лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; или до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; или до мястото за получаване на възнаграждение.
Във всички тези случаи злополуката се признава за трудова, дори и тя да е настъпила поради небрежност на осигуреното лице.
Работодателят носи както имуществена отговорност за направени разходи за лечение, рехабилитация и др., така и пропуснатата полза от неполучаване на трудово възнаграждение или получаването му в по-нисък размер, така и за неимуществени вреди – те се изразяват в болките и страданията на пострадалия или неговите наслудници при смъртна злополука.
Размерът на обезщетението за имуществени вреди и неимуществени вреди се определя от съда, предвид всички доказателства.
Исковете могат да се предявят пред съда в срок от три години от датата на злополуката.
Отношенията между работодателя и работници/служители пострадали от трудова злополука или техните наследници при смъртна трудова злополука може да се уредят чрез преговори за постигане на споразумение. В случай, че такова не бъде

По тези дела не се дължат държавни такси и разноски по производството. Дължи се само адвокатско възнаграждение.

ДОСТЪП ДО ПАЗАРА НА ТРУДА НА ЧУЖДЕНЦИ

Консултации при наемане на чужденци и юридическо съдействие във връзка с процедурите по получаване на разрешение за работа и неговото продължаване.

Трудовата заетост на граждани на трети държави на територията на Република България се извършва след предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта на основание на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
Предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на работници, граждани на трети държави.
1. В Дирекция „Бюро по труда” /ДБТ/ се подава единствено „Заявление за упражняване на трудова заетост на чужденец” /Приложение 1 към чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 1/ с приложени документи, необходими за предоставяне на разрешение на АЗ във връзка с издаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа” от органите на МВР.
2. В Агенция по заетостта се подават документи за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда в случаите на:
• висококвалифицирана заетост на чужденци във връзка с издаване на „Синя карта на ЕС” от органите на МВР. Документите се подават от работодателя и са посочени в чл. 15 и чл. 16 на ППЗТМТМ;
• сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца за една календарна година по Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението, на които зависи от смяната на сезоните, утвърден от Министъра и труда и социалната политика. Документите се подават от работодателя и са посочени в чл. 20 на ППЗТМТМ;
• вътрешнокорпоративен трансфер на работници, граждани на трети държави. Документите се подават от работодателя и са посочени в чл. 23 на ППЗТМТМ;
• заетост на командировани работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и на членовете на семейства на чужденци, получили разрешение за продължително пребиваване. Документите се подават от работодателя и са посочени в чл. 25 на ППЗТМТМ. В тези случаи АЗ издава и документ „Разрешение за работа”;
• извършване на дейност на свободна практика от чужденец, гражданин на трета държава. Документите са посочени в чл. 28 от ППЗТМТМ.